Hit enter after type your search item

Здравословен начин на живот, Ценни съвети, Пътешествия

Д-р Неделя Щонова: Страхът разболява. 8 от 10 души изкарват Ковид без симптоми. Пръскайте радост. Усмивката е щит

/
/
636 Views
Advertisement:

Advertisement:

Кадър Д-р Неделя Щонова, Фейсбук

Популярната пловдивска лекарк и телевизионна водеща д-р Неделя Щонова се към българите във Фейсбук:

“Хора, милички хора, моля ви,

не се паникьосвайте.

Не се страхувайте.

Не се сдухвайте вътрешно.

Не занемарявайте здравословното си състояние и особено различните хронични заболявания.

Не допускайте хаос в мислите.

И в режима.

Паника, страх, тревога… тези неща смазват имунитета!

Ковид е тук, ясно.

Като всяка друга инфекция, която се разпространява по въздушно-капков път и тази не може да бъде спряна. Разпространението ѝ единствено може да бъде забавено. Смята се, че разпространението ще спре, когато между 40 и 60% от населението развие имунитет.

Добрата новина е, че при 8 от 10 души заразяването протича без тежки симптоми.

Около 20% от всички разболели се ще имат различни симптоми, подобни на грип, а между 1 и 3 % ще се нуждаят от интензивни грижи.

Нека помним – ако нещо стане, шансът да оздравеем е много висок – 93% от хоспитализираните с Ковид пациенти оздравяват.

Гневът, мракът в душата, горчивина, песимизъм, обезверяване, умопомрачителни вътрешни мъглявини и дъждовни облаци, страх, паника… това е… направо е грях.

Страхът разболява.

Паниката разболява.

Високите нива на тревожност разболяват.

Ковид и паника са един коварен дует!

Да, вирусът е тук.

Да, опасен е.

Да, пазете се!

И да, животът си тече.

Да, нека сме предпазливи,

внимателни, да се пазим взаимно!

Ограничаваме контактите, носим маски, мием си ръцете 30 секунди с вода и сапун, храним се рационално, никакви диети, не се презапасяваме с антибиотици, нито пък с хепарин и други антикоагуланти или антиагреганти. За лечение в болница мислим, само когато се появи задух и се нуждаем от допълнително подаване на кислород.

Усмивка, малко повече красота, оптимизъм, вяра,

по-ведро настроение… това не е безотговорно или неприлично в тази ситуация. Според мен. Напротив.

Това е имунитет.

Това е щит.

Дори е… вид отговорност…

Хора, пръскайте около себе си радостта и треската да се живее. Радвайте се. Усмихвайте се.

 

 

Дължим го на имунитета си.

На хората около нас.

Да бъдем рационални и ведри.

Не обездвижени, уплашени,

тъжни и преяли!

Доста хора натрупаха килограми в този коронавирус локдаун – терминът за карантиниране.

Тези килограми трябва да бъдат разтоварени!

Телата ни са създадени в свят на много по-висока физическа активност и са програмирани да се движат и да съхраняват натрупаната енергия по определен начин. Когато енергията не се оползотворява, ние я складираме под формата на мастна тъкан.

Хора, нека опитаме да разкараме мастната тъкан от корема, бедрата и ханша. Малко по малко.

Стъпка по стъпка.

Изкуството на малките стъпки е голяма работа!!!

Нека се обърнем към себе си и кротко осъзнаем какво наистина ни прави щастливи. И да си го подарим. Заради уюта в душата, който така ни е необходим, особено сега.

Мен примерно, ме правят щастлива моментите, в които спортувам и когато творя.

Затова сега се прибирам вкъщи и ще се отдам на две неща. На две от 37-те, които ме правят щастлива:

Първо.

Стречинг – специфични упражнения за разтягане на мускулите и прилежащите тъкани – сухожилия, лигаменти, съединителна тъкан, периферни нерви. Съществува риск от обездвижването в тази ситуация да ни клеясат ставите. Не бива! Не бива да го допускаме. Клеясалите стави болят.

Огъвкавяването винаги помага!

Правете стречинг 2-3 пъти в седмицата по 30 минути и поддържайте редовно своята гъвкавост.

Във всяка става и ставичка.

Малка и голяма.

Можем да тренираме редовно и плавно всяка става у дома, като си осигурим максимален комфорт с приятна музика, овладяно дишане и на отворен прозорец.

Второ.

Като си направя стречинга ще работя по книгата ми.

Ще пиша. Чувствам се въодушевена да пиша.

Имам страст за това.

Хора.

Обичам ви с всеки синкоп на сърцето си!

Пазете се.”

Advertisement:

1 Comments

  1. Преди точно една година, октомври-ноември на 2019-та година изкарах атипична, скрита Пневмония на крак. Люлеех се като див кестен, но ходех и обслужвах почасово един възрастен човек на баща ми на годините, давайки си вид че ми няма нищо. Возех с колата майка ми до бабите и които ги обслужваше и тя почасово. Най-вероятно съм прекарал още тогава въпросният корона вирус като вирус. Но нито съм се плашил, нито ме е интересувало за живота, само си виках, ако ще се мре, то нека леталният ми сън да е в нощният ми сън, нищо да не усетя ами да се събудя в следващото си тяло ако има такова. Не искам да агонизирам, да съм в тежест хем на себе си, хем на околните ми. Будил съм се през нощта с много жестоко сърцебиене, и не съм се плашил, в началото се чудех доста до като разбера какво ми е. След това стана така, ускори ми се през нощта пулса в сънят ми, събудя се от сърцебиенето, обърна се на другата страна колкото и невъзпитано да звучи, но изпърдя се шумно и продължавам да си спя раздразнен че съм се събудил от баналното сърцебиене, успокоявайки си сърцето с много дълбоко дишане все едно съм бягал цяла нощ в леглото си. Не съм се молел да живея, за да се моля да не умра бе…

Вашият отговор на Агора Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This div height required for enabling the sticky sidebar
error: Content is protected !!